01 Jan 2010
  1. 1 day overdue

Раждане

Последният ден на 2009 г започна много спокойно. За закуска ми беше останало парченце от любимата пица/цяла седмица бях на диета заради стомаха/ и си я хапнах с голямо удоволствие. Преди обед се рових в интернет и си търсех подходяща прическа. С Ангел решихме да не правим тази година големи трапези, тъй като все още не можех да се храня от всичко. Денят беше слънчев и към четири следобед направихме разходка в квартала. Като се прiбирахме казах на шега, че това е последната ми разходка с бебо в коремчето ми, и това се оказа истина!

В 17.10 часа започнаха първите контракции. Интервалът между тях беше на 8 минути. Към 18 часа имах една по-дълга пауза от 20 минути /тогава тайничко се надявах, че всичко ще се размине и няма да раждам в новогодишната нощ/. Лежах  на синьото диванче и единствено когато идваше контракцията ми беше гадно. Благодарение на дишането , което бях научила в училището за бременни, търпях, болките не ми се струваха толкова ужасни/макар да болеше много/. Интервалите между контракциите все повече се скъсяваха , наближаваше и Новата Година..., а на мен все по-малко празнично ми беше!  Към 23 часа непрекъснато започнах да ходя до тоалетна/тялото ми започна да се подготва за това което го чакаше/ и контракциите бяха станали много болезнени. В 00.01 минута вече бяха с интервал 3-4 минути. Стана време да тръгваме за родилното. В 00.30 часа вече пътувах легнала на задната седалка и готова за всичко, което предстоеше. В Майчин дом стигнахме за 15 минути и се започна отново онова оформяне на документи и прегледи, а мен всичко ме болеше нетърпимо, и не исках да чакам секунда повече. Разкритието ми беше 4 см и ме заведоха в предродилна зала. В 02 часа ми включиха система за ускоряване на разкритието /болките бяха вече наистина нетърпими и дишането не помагаше , но аз продължавах/, пукнаха ми водите и гинеколожката каза "Хайде вече виждам косата на бебето". разкритието ми беше 9 см , анестезиоложката ми направи епидурална упойка към 2.20 часа. Страхът вече в мен беше надделял и за момент бях много уплашена дали ще се справя. Помогнаха ми да стана и ме настаниха на масата за раждане в 02.30 часа. Следващият половин час ми се стори като миг! След няколко напъна, в които наистина дадох всичко от себе си , на бял свят се появи малко  момиченце. Погледнах часовника на стената беше 03.01 часа. Бързо го измиха, повиха и подадоха да го видя. Стори ми се много много мъничко плачещо човече. Целунах го по челцето и едва тога се почувствах щастлива ! Цялото ми тяло кипеше от енергия, и исках да споделя с всички моята радост,нищо че не усещах краката си от упойката и цялото ми тяло се тресеше сякаш ми е студено..

3 Comments
Tags: Раждане, Контракции
Гергана Златева, 11 June 2010 19:47:52 EEST
Дневникът ти наистина е много хубав, защото си описала всичко с най-големите подробности. Харесва ми това, че има снимки, които дават ясна представа за случващото се с теб. Радвам се, че си решила да споделиш тези прекрасни мигове с нас, а под "нас" имам в предвид всички бъдещи и настоящи мами. Този твой дневник ни дава ясна представа какво горе долу ни очаква, за да бъдем подготвени. Браво според мен си се справила отлично. :)
Теодора Кръстева, 4 August 2010 14:54:37 EEST
Това са най-незабравимите мигове за една майка. Най-прекрасният момент в живота на една жена. Благодаря ти че си го споделила с нас :)
Пламена Тодорова, 4 August 2010 16:19:39 EEST
Благодаря и аз ;-)))