1. Home
2. Даная

Моят втори рожден ден...

Днес е вълнуващ ден за мен и моето семейство, ставам на 2 годинки. Когато се събудих сутринта, мама и тати започнаха да ме целуват и да ми пожелават най-различни хубави неща. След това получих и подарък, разбрах че днес е моят празник. Най - весело обаче беше следобяд, когато се събрах с моите приятели и кака Тея, в един детски кът. Мнооооооого се забавлявахме всички. Скачахме, бягахме, смяхме се, танцувахме, направо пощуряхме... Имаше и торта, духах свещички, а пък колко подаръци получих........явно много слушам. Времето мина толкова бързо, не разбрах кога се прибрахме. Поплаках малко, че всичко свърши, но мама ме залъга с отварянето на подаръците. Вълненията и възхищенията продължиха още малко. Толкова си харесах подаръците, че исках да играя с тях цяла вечер и да не си лягам изобщо. Но вече бях много изморена и бързо се предадох.

Изкарах си един незабравим рожден ден...

От тук нататък вече съм кака, а не бебе /поне мама така казва/. Ще продължават да ми се случват нови и нови неща. Скоро може би ще ходя и на ясла. Ще се запознавам с нови хора, ще си имам още приятелчета, ще си създам един прекрасен мой свят, заобиколена от хора, които ме обичат.

Вече се опитвам да повтарям абсолютно всяка думичка която чуя. Много често успявам да я кажа правилно. Мама ми разбира почти всичко. Опитвам се вече дори и изречения да свързвам. Мога да обясня какво искам или какво прави някой. Като цяло, за кратко време обогатих речника си страшно много и продължавам да се уча.

Днес е първия ден от новата година и моята приятелка Веси има празник - рожден ден. Бяхме поканени с мама в един детски кът да отбележим събитието. Имаше и други дечица, стана много весело. Поскачахме, поиграхме, хапнахме си от вкусната торта във формата на зайче и дойде време да си ходим. Много бързо лети това време, тъкмо се заиграем и трябва да си тръгваме...Но няма как, нашите мами ни обещаха, че пак ще ни водят да щуреем в някой детски кът.

Хванах се на бас с тати, че мога да правя кофички. Естествено спечелих. Както си седях спокойно на столчето....хоп, хоп и се набрах 7-8 пъти на страничните дръжки. Мама и тати зяпнаха.....отново успях да ги изумя. Аз съм супербебеееее :)))

Всеки ден си запълвам речника с нови думи. Опитвам се да изговарям всичко, което чуя. Мама ме хвана, че повтарям дори думи на английски език, които чувам от любимите ми детски филмчета. Усвоените нови думички са: момони-бонбони; дадю-дядо; мляко; кола; коте; кън-кон; дьоди-грозде; оти-още; пети-счупи; нани-спя; пачи-плача; дати-гащи; пляп-хляб; мати-махай се; диди-джиджи.

Когато мама ми каже "ОБИЧАМ ТЕ", аз и отвръщам с "БТИ". Днес обаче реших да и го кажа просто така, без тя да ме подканва. Отидох при нея и и казах "БТИ, БТИ...", а на нея веднага и грейна усмивката на лицето, дори и се насълзиха очичките от радост. Вечерта когато ме целуна за лека нощ, аз пак повторих "БТИ", отново я зарадвах страшно много. Каза, че това е най-големия подарък за нея, да чуе от детето си "БТИ /или ОБИЧАМ ТЕ/".

Отново дойде време да посетя моята лекарка. Минаха обичайните процедури-теглене, мерене и накрая, за мое нещастие трябваше и ваксина да ми бият/реимонизация на пентаксим/. Ех, че ги мразя тези игли. Обещаха ми обаче, че това е последната ваксина. Урааааааааааааа няма да ме бодат скоро време.

Като стане 5 часа следобяд се сещам за тати. Започвам да го търся на прозореца, на вратата и повтарям - "тати-тати-тати...." и така до 7:30.  Докато го зърна, че се е прибрал от работа, изкарвам си пакета с памперсите, сядам върху него, повтарям "БРР-БРР" и очаквам тати да ме дърпа из цялата стая с него. Голяма забава е, накрая падам на земята и се заливам от смях. Толкова бързо лети времето прекарано в игри с моят татко, тъкмо се заиграем и дошло време да си лягам. На следващия ден отново с нетърпение очаквам момента, в който ще го видя, че се прибира от работа. Мнооооооооооооооого го ОБИЧАМ!!!

Изкарах си едно прекрасно лято, изпълнено с много игри и забавления. Нащурях се на воля с моите приятели. Ходих на море, играх на двора в моята къщичка, къпах се в басейна-замък, който мама и тати ми подариха. Това ми остана и любимото занимание за лятото - къпането, дали в басейн или в морето няма значение. Когато съм в басейна ритам толкова силно, че изплисквам водата от него, всичко е мокро, голяяям кеф. Не ме е страх и от морето, засилвам се към водата и ако не ме хване някой съм се потопила цялата. Не обичам да плувам с пояс, пречи ми, искам изцяло самичка. Ахххх, моретоооо... Има и едни поляни, на които ходим с приятелите ми да бягаме и да си изразходваме енергията, те също ще ми липсват през зимата. Нямам търпение да се стопля отново, но мама казва, че трябва да минат няколко месеца, за да се случи това. А сега е студено, мрачно, не става за излизане и умирам от скука. Вися на прозореца по цял ден и викам приятелите си - Ая (Веси), Мамни(Плами) и Тити(Ники)....

От доста време вече си мия зъбките сутрин и вечер. Нали са ми чисто нови, трябва да ги запазя здравички. Отварям широко устичка и казвам "а-а-а", а мама започва да ги мие. Опитвам се и самичка, но само дъвча четката. Толкова свикнах, че мама случайно ако забрави аз и няпомням, като и казвам "мий-мий".