Вече се опитвам да повтарям абсолютно всяка думичка която чуя. Много често успявам да я кажа правилно. Мама ми разбира почти всичко. Опитвам се вече дори и изречения да свързвам. Мога да обясня какво искам или какво прави някой. Като цяло, за кратко време обогатих речника си страшно много и продължавам да се уча.
Доста дълго време не се хранех добре. Мама вече сериозно се беше притеснила. Само закусвах и от там нататък не исках да хапна нищо през целия ден. Карах на плодове и заленчуци. От два дни обаче имам голям апетит. Хапвам си много добре и то изцяло самичка. Не давам на никой да ми помага. Дали това е била причината да не ям или зъбките, или пък не харесвах храната от детската кухня /която вече не взмимаме/, незнам, но сега всички са доволни, а аз съм с пълно стомахче и с повече енергия за лудории.
Днес е първия ден от новата година и моята приятелка Веси има празник - рожден ден. Бяхме поканени с мама в един детски кът да отбележим събитието. Имаше и други дечица, стана много весело. Поскачахме, поиграхме, хапнахме си от вкусната торта във формата на зайче и дойде време да си ходим. Много бързо лети това време, тъкмо се заиграем и трябва да си тръгваме...Но няма как, нашите мами ни обещаха, че пак ще ни водят да щуреем в някой детски кът.
Днес е най-дългоочаквания от децата празник - Коледа. Навсякъде е украсено с красиви елхички, играчки, герлянди и звучат коледни песнички. А децата са най-развълнувани, защото очакват с нетърпение да ги нагости добрия старец - дядо Коледа, и да им донесе мнооого подаръци.
Явно с моята кака Тети много сме слушали цяла година, защото докато си играехме някой почука на вратата, и кого да видим - дядо Коледа. Влезе в стаята с огрооооомен чувал, пълен с подаръци само за нас. Тети си беше приготвила стихчета и песнички, за да го зарадва. Изрецетира си ги всичките развълнувано, а ние и ръкопляскахме. Получихме най-различни и интересни подаръци. След това той си тръгна, защото и други послушни дечица с нетърпене чакаха да го видят, а ние продължихме с игрите.
На следващия ден посетихме дядо Илко и баба Елена. Пощурях си и там, отново получих подаръци, поиграх си с вуйчо Мони и дядо Иван и се прибрахме.
Хванах се на бас с тати, че мога да правя кофички. Естествено спечелих. Както си седях спокойно на столчето....хоп, хоп и се набрах 7-8 пъти на страничните дръжки. Мама и тати зяпнаха.....отново успях да ги изумя. Аз съм супербебеееее :)))
Последното кучешко зъбче най-после се показа. Вече си имам почти пълна устичка със зъбки. Остават само четирите последни кътника. Дано те ме мъчат по-малко.
Всеки ден си запълвам речника с нови думи. Опитвам се да изговарям всичко, което чуя. Мама ме хвана, че повтарям дори думи на английски език, които чувам от любимите ми детски филмчета. Усвоените нови думички са: момони-бонбони; дадю-дядо; мляко; кола; коте; кън-кон; дьоди-грозде; оти-още; пети-счупи; нани-спя; пачи-плача; дати-гащи; пляп-хляб; мати-махай се; диди-джиджи.
Тези кучешки зъби излизат много трудно. Точа лиги цял месец вече, и накрая се показха две наведнъж. Остана само едно отгоре.
Когато мама ми каже "ОБИЧАМ ТЕ", аз и отвръщам с "БТИ". Днес обаче реших да и го кажа просто така, без тя да ме подканва. Отидох при нея и и казах "БТИ, БТИ...", а на нея веднага и грейна усмивката на лицето, дори и се насълзиха очичките от радост. Вечерта когато ме целуна за лека нощ, аз пак повторих "БТИ", отново я зарадвах страшно много. Каза, че това е най-големия подарък за нея, да чуе от детето си "БТИ /или ОБИЧАМ ТЕ/".
АПА - лампа, шапка, топка
ДАЙ - вода
БТИ - обичам те
ТИ-ТА - часовник
БИБА - риба
УЮЮ - чорапче
БОБОТИ - балони
АЙ-АЙ - зай-зай
ПИСИ-ПИСИ - коте
ДА-ДА - куче
КО-КО - птиче
ПА-ПА - пате
БУБА - буболечка
БУ - обувка
ЧИЧИ - чичо
ЛЯЛЯ - леля
МАМА, ТАТИ, БАБА, КАКА, БАТИ, БЕБЕ, МОЛЯ ТЕ, АЛО, ДОЛУ, БОДИ и още куп други които мама все още не разбира.
Отново дойде време да посетя моята лекарка. Минаха обичайните процедури-теглене, мерене и накрая, за мое нещастие трябваше и ваксина да ми бият/реимонизация на пентаксим/. Ех, че ги мразя тези игли. Обещаха ми обаче, че това е последната ваксина. Урааааааааааааа няма да ме бодат скоро време.
Аз съм вече голямо момиче. Изминаха цели 18 месеца от моят живот. Промених се толкова много за това време. От мъничко, беззащитно бебче, се превърнах в дете. Вече съм самостоятелна. Искам да се обличам самичка, за сега мога да си обувам чорапките/които все още наричам уюююю/, обувките и клинчетата съвсем сама и не давам на никой да ми помага. Имитирам всичко, което видя, повтарям думичките, които чуя и всеки ден изненадвам тати и мама с нещо ново.
Като стане 5 часа следобяд се сещам за тати. Започвам да го търся на прозореца, на вратата и повтарям - "тати-тати-тати...." и така до 7:30. Докато го зърна, че се е прибрал от работа, изкарвам си пакета с памперсите, сядам върху него, повтарям "БРР-БРР" и очаквам тати да ме дърпа из цялата стая с него. Голяма забава е, накрая падам на земята и се заливам от смях. Толкова бързо лети времето прекарано в игри с моят татко, тъкмо се заиграем и дошло време да си лягам. На следващия ден отново с нетърпение очаквам момента, в който ще го видя, че се прибира от работа. Мнооооооооооооооого го ОБИЧАМ!!!
Един месец ме мъчи това зъбче-долно кучешко. Дано останалите 3 да излизат по-лесно, че иначе не знам....
Изкарах си едно прекрасно лято, изпълнено с много игри и забавления. Нащурях се на воля с моите приятели. Ходих на море, играх на двора в моята къщичка, къпах се в басейна-замък, който мама и тати ми подариха. Това ми остана и любимото занимание за лятото - къпането, дали в басейн или в морето няма значение. Когато съм в басейна ритам толкова силно, че изплисквам водата от него, всичко е мокро, голяяям кеф. Не ме е страх и от морето, засилвам се към водата и ако не ме хване някой съм се потопила цялата. Не обичам да плувам с пояс, пречи ми, искам изцяло самичка. Ахххх, моретоооо... Има и едни поляни, на които ходим с приятелите ми да бягаме и да си изразходваме енергията, те също ще ми липсват през зимата. Нямам търпение да се стопля отново, но мама казва, че трябва да минат няколко месеца, за да се случи това. А сега е студено, мрачно, не става за излизане и умирам от скука. Вися на прозореца по цял ден и викам приятелите си - Ая (Веси), Мамни(Плами) и Тити(Ники)....
Днес моята любима кака Тея навършва 4 годинки. По случая бяхме поканени на принцеско парти. Беше изключително забавно и интересно. Имаше занимателни игри и танци, в които участвах и аз. Всички каки ги облякоха като принцеси и аз им се радвах много. Щуряхме, играхме, ядохме торта, изкарахме си страхотно.
От доста време вече си мия зъбките сутрин и вечер. Нали са ми чисто нови, трябва да ги запазя здравички. Отварям широко устичка и казвам "а-а-а", а мама започва да ги мие. Опитвам се и самичка, но само дъвча четката. Толкова свикнах, че мама случайно ако забрави аз и няпомням, като и казвам "мий-мий".
Имам голямо желание да се обличам самичка. Когато видя мама да носи изпраните ми дрешки, веднага ги нападам, взимам си нещо и започвам с опитите да го облека. Един ден дори ме завари облечена с две поли едновременно, едната на единия крак, другата на другия. След упорити тренитовки мога да си обличам клинчето съвсем сама. Първо едното краче, след това другото и готово, но ако не стане от първия път така се изнервям.....
... лекичко се повдигам на пръсти и достигам дръжката на вратата. Сега трябва да се заключваме и вътре, че в коридора има стълби и е опасно /така казва мама, иначе аз съм много доволна, че мога да обикалям навсякъде вече/.
Днес проходих за втори път..., този път на цяло краче. До сега вървях само на пръсти. Усетих колко по-стабилна съм по този начин, а и мама по-трудно ме стига като бягам /голяма забава настава/. Дали от удобните маратонки или му дойде времето незнам, но е много по-лесно да се върви на цяло краче. Е, сещам се и за навика си, вкъщи като съм боса все още си стъпвам на пръсти, но малко по малко ще свикна, не става изведнъж.
